понеделник, 6 септември 2010 г.


Обичаш ли?
За ръка да ме хванеш
и да тръгнем
по твойте пътеки
и твойте поляни-
толкоз силно огряни
от лунни лъчи,
че спирам за миг
онемяля , задъхана ,
с разпилени коси
и те милвам със поглед
познала ,създала
обичта ти ...


Where do I take this pain of mine?
I run but it stays
right by my side...

петък, 23 юли 2010 г.

За дините и дните

Дните , подобно на дините са непредсказуеми.
Няма гаранция какви ще са отвътре , докато не ги започнеш.

Сещам се и за друга прилика - и в най- хубавата диня има семки , както и в най- хубавите дни има малко тъга...

Един приятел обича да казва ,че самовнушението е голяма работа. Винаги съм го вярвала- мислите привличат... себе си.

"Навивали ли сте " биологичният си часовник" с думите " Утре задължително трябва да стана в 7" и да се събудите секунди преди да ви звънне алармата ?!

"Самонавиването" изглежда действа в много от случаите , когато очаквам новия ден и въпреки всичко изненади не липсват, като при дините...

Може би е въпрос на интуиция, овулация, или пък астрология от хороскопите ...
По - вероятно това да е самовнушение , често дълбоко подтиснато от желание , стремеж , копнеж и други тем подобни очаквания...
Ето защо мисля ,че сутрините особено силно подсказват какво ще се случи през деня. За щастие в повечето случаи сутрините са приятни. Имам си даже "каталог" - един вид дни , групирани в своето разнообразие:

№1. Еднообразни дни

Има дни в които нищо не се случва- сутринта е вяла като сутрешен блок по телевизиите. Обикновено това предвещава скучен ден и никакъв опит за съживяване не действа , всъщност понякога липсва и опит.


№2.Непредсказуеми дни

Това са дните ,които се появяват на хоризонта рядко , но обикновено ги помня дълго. Не със нещо специално а просто с атмосферата , която носят със себе си. Това са дни ,в които отварям очи и знам ,че нещо ще се случи , че денят ще бъде интересен . Понякога такива дни се израждат в поредните гореспоменати еднообразни дни , поради простата причина ,че някъде по трасето забравям за сутрешното си усещане. Друг път обаче нещата просто излизат извън контрол. Разнообразието ми идва твърде много и очаквам с нетърпение следващия ден. Някакси си вярвам ,че след скучни дни идват непредсказуеми и вайс върса. Но нищо не може да се сравни с

№3:Късметлийски дни

Това са дните в които сутрините са свежи , всички са в емоционална нирвана със себе си и околният свят. Най - интересното на тези дни е , че каквито и трудности да срещам те се решават от самосебе си и всичките очаквани спънки и препятствия просто се самоизключват ( в непредсказуемите дни се самонастаняват за да ни карат после да твърдим ,че нищо не е случайно... )
В късметлийските дни ми е хубаво и това естествено са любимите ми дни, но и те се редуват с

№ 4 Тъжни дни
( когато всичко е закономерно тъжно , незнам , може да е от атмосферното налягане или подреждането на планетите) .


№ 5 Грозни дни

( когато всичко живо ,което срещам по пътя си е подчертано грозно , хората придобиват животински черти и мога дори да ги оприлича с някое животно).


№6 са Приказливите дни

- тук говоря и не спирам и има още много какво да кажа стига да се намерят слушатели . Тези дни ми правят сметката за телефона ,тези дни ме изтощават най- много защото да говориш с много хора си има своите... да ги наречем неудобства да изказваш мнение различно от това на събеседника. В тези дни се сприятелявам най- лесно , най -лесно осъществявам контакт и няма табу , за разлика от


№7-

Мълчаливите дни , когато знам ,че каквото и да знам , не е повод, тема и не си струва да започвам дълъг и смислен разговор защото каквото и да кажа може и да тежи като камък (тези дни колко бели са ми направили не е истина просто).


№ 8 - Дните на Козирога

( улавям се ,че по навик обръщам внимание на дати и числа ,които сами или в сбор правят 4 или 8 и то само защото преди години четох , че това са числата на зодия Козирог и аз, като човек роден на 17 с произтичащи съвпадения в живота -това си е важно , кой знае , може би е време да пусна един фиш , ей така , но в Късметлийски ден) .


А какъв ден е днес?
Явно е един от Приказливите .

Какъв ще е утрешният?

Утрото ще покаже ...

но със сигурност ще е различен...

четвъртък, 1 юли 2010 г.

the past is chain unwanted,
whose toll bangs all the way out
and all the good
that once had started
is now fatigue too poor in garment..
the change is a cruel master-
who dares to fight the time?
me ? no , that pure white gal
now's grey and sinfully disorted
only to face the next step down.

the lessons learned are wounds-
mistakes, whose bandage clench,not hug
and troubles come and go today,tomorrow
as if a word is thrown away like stone
mispelt in someone's heart.

i face the wall of nothing combined with
guilt, bad aching view of life
the good is running low of somethin'
that used to have a shape and heart.

who's good ? who's bad? who's true ? and wise?
the line is never set for those who stumble
each day, each morning long ,
too late for those who put the sticky masks
and act absurd in life's etude.
sorry-
this must have been strong- scented spam
.


......................................................................
does one subscribe to life
at the beginning as if it's ultimate free gift
how come noone has ever told me
discount's deceptive in life's storehouse?!.

the past fulfills its thirsty ego
to push the memories behind
the Now is even meaner-
there's no way out,
there's no way back
............................................................
there's been long lasting fear
on how to overcome that stichy 'me"
and new beginnings add new meres-
the older ones distract what's left in me.
....................................................................
the more i go the less i know
the less i see the less i show
and still i am- too stiff to say
the more i dare the less i care
.............................................................
the past mistakes
can be mistaken for
past examples
undoubtedly
"unsighted"......
...............................................................

познавам самотата-
тъга,протрита от умора,
която тихо ,леко ме оплита -
очите ми приканва да притворя
и да сънувам спомени
в безлунна тъмнина...
кога не съм жадувала така -
да мога да потъна в себе си
да се загубя ,
да нося смисъл ,
да живея,
да търся в мен места,
далечни,нови,необятни,
места с желания,копнежи,
душа , мелодия,съдба....
да има болка-тя лекува,
пречиства ,съществува
за да потъна в тишина,
да вярвам,да се моля
че има смисъл в това ,
да скитам в себе си -сама.

.......................................................................................................................


в нощ като тази
когато оставам сама,
скитам и търся утеха
в среднощната тишина...
даже не искам да страдам-
колко пъти така съм била!
нищо и никого няма
да върна-
за какво е всичко това?!
как и кога те намерих?
как те изгубих?...тъга...
тя се прокрадва в мрака-
моята невъзмутима тъга.
и аз съм немирна и мирна
каквато винаги съм била...
само понякога
искам да съм сама,
вятъра да обърна
и да превърна грешките си в добрина...
в нощ като тази.......

..............................................................................................................................................................

вторник, 13 април 2010 г.

Нека да е лято ( или историята за розовия храст)

Този разказ е част от състезанието BLOG CHALLENGE, по инициатива на Пламен Петров от Блогатство http://blogatstvo.com/ а темата в този кръг беше определена от повторния победител - Нина Николаева и блогът й http://nikolaewa.blogspot.com/. Критериите за победа са брой коментари към публикацията- коментарите на автора и анонимните коментари не се броят.

Твърде често се случват чудни и смешни неща , дето не са за вярване. Искам сега да ви разкажа една такава история, която се случила през едно топло лято.
Една девица си отглеждала хубава градинка с билки и подправки. Девойката била засадила и розов храст , израсъл толкова висок , гъст и разперен ,че сянката му можела да предпази от слънцето 12 рицари. Тъкмо под този храст растели най-скъпоценните билки и треви . От тях и от розите на този храст девицата приготвяла всевъзможни есенции , с които поддържала хубостта си. Всяка сутрин милата хубавица отивала в градинката и се напръсквала с розова есенция.
Всички знаят , че някои билки са чудотворни. Има такива , дето връщат на немия говора , ако той ги пъхне между устните си .Това особено въздействие опознала и девицата - под чудотворното влияние на една билка Срамницата й неочаквано продумала:
- Цялото си тяло поддържате грижовно и старателно , само мен ме пренебрегвате най -грубо!
Госпожицата погледнала смаяна надолу и казала на дръзкото нещице:
- Теб пък никога не съм те чувала да говориш! Как така изведнъж се разприказва?!
Срамницата отвърнала:
- Една билка , която се пъхна между устните ми , ме дари с възможността най -сетне да ви кажа всичко ,което ме вълнува. Не ми обръщате внимание а в действителност Вас ви ухажват единствено заради мен. И какво ми е признанието? Вие само се чудите как да ме скриете от очите на хората и ме забулвате със всякакви грозни , ленени парцали!
Госпожицата ядосано рекла:
-Охоооо! Щом ме хулиш така - край на приятелството ни! Има да съжаляваш ! Хайде да видим кого предпочитат мъжете - теб или мен !
Разделили се двете. Девицата отдавна била ухажвана от един студент , който страстно се домогвал до любовта й. Девицата решила да му се отдаде за да разбере кое всъщност е главното -цъвтящата й младежка красота или онова нещице. Но щом студентът установил , че между бедрата й няма нищо , той не скрил разочарованието си от другите. Така се разчуло навсякъде за липсващата съставка на женствеността. Почнали да я сочат с пръст и да викат :
- Гледайте ,там върви без-Срамницата!
Навсякъде се отнасяли към нея с обидно пренебрежение и госпожицата била сломена.
Но трябва да научите и какво се случило в това време със срамницата й . Където и да се появявала с нея се отнасяли зле и търпяла разочарование. Най -накрая и двете не издържали и пожелали отново да се съберат .Всяка отишла на мястото , където се били разделили. С една дума хубавицата най-сетне си възвърнала нещицето.
Тогава обаче тя извикала най - видния ерген и му казала:
-Помогни ми със съвет. Нещицето ми беше избягало. Сега пак си го имам , но какво да сторя та всички мъже да научат ?
Ето и съвета , който ергенът приложил - който има жена ,трябва непрекъснато да забива нещицето й за да не се разбягат двете. Не го ли прави , няма да прокопса в любовта.

(По мотиви от Старонемски Декамерон)

петък, 2 април 2010 г.

Изкушение




Темата „ИЗКУШЕНИЕ” е част от състезанието BLOG CHALLENGE, по инициатива на Пламен от Блогатство. Състезанието е за брой подписани коментари.
Победител в BLOG CHALLENGE № 10 е ДЕСИ БОШНАКОВА http://boshnakova.com/
Моля, ако Ви е харесало, оставете тук вашите коментари .

Утре ще съм в Лом. В неделя е Великден .

Тази година Великден наистина ще бъде велик ден .

На този ден ще се върна назад във времето.

След близо 14 години ще се състои срещата ни на класа.

Изкушението беше голямо и реших да ви потърся .

Никак не беше лесно .

Почти цяла година идеята набираше скорост и вече сме почти на финала.

Силната ни работа в екип със Силвето даде уникални резултати. Силве ,страхотна си!

"Немислимата идея" е на път да се осъществи.

Питам се -как ли изглеждате,приятели ?

Дали ще се огледаме в огледалото на времето ?

Млади ли се чувстваме ?

Дали сме остаряли от грижи и тревоги ?

Колко ли сме променени?

За какво ще си говорим?

Ще стопим ли пропастта на годините още когато се погледнем?

Колко ли от нас все още пазят онзи пламък в очите ?

Малко или много са 14 години ?

Не можем да скрием белезите на отминалото време ,но можем да направим срещата ни незабравима !

Очаквам ви със трепет и вълнение и онова ,особеното стягане под "лъжичката", което ме подсеща ,че животът е прекрасен щом предлага такива неповторими моменти !

понеделник, 29 март 2010 г.

Жив съм !




Това стихотворение е част от състезанието BLOG CHALLENGE, по инициатива на Пламен Петров от Блогатство "http://blogatstvo.com"> а темата в този кръг беше определена от победителя - Нина Николаева и блогът й http://nikolaewa.blogspot.com/2010/03/blog-challenge-10_27.html Нейното предложение е "Жив(а) съм". Критериите за победа са:
Брой коментари към публикацията- коментарите на автора и анонимните коментари не се броят.


ЖИВ СЪМ !

( " Не очаквайте прекалено много от края на света ." Лец )

Жив в последния ден на света.
Господи! Сам! Да, повтарях на себе си : сам!
Светът след вас потръпна цял
и мигом спря да съществува....
такъв , какъвто беше.
Не помня нищо.Грохот само..
Сега в отломки,пръст и студ
аз оживях.
Изправих се.Бях жив. Но сам.
Изпитах страх.Огромен страх.
Огледах се.
Извиках.
Повдигнах се на пръсти,
опрях нозете си в пръстта,
но всичко беше тихо,
цареше мрачна пустота.
Сърцето си усещах бясно да тупти
а ударите му
разклащаха ме цял и вече знаех
какво е да очакваш Края...
Ноктите ми се изпълниха с
пръст-твърда ,много твърда,
каменисто черна
и пот и кръв
и мъка и сълзи
обливаха сърцето ми
и нокти нямах
и длани и мечти
и слънце нямах,
тишината в мен пищи,
щях да се откажа,
но дълбаех, плачех и копаех
защото жив бях
ала бе напразно...
Направих дупка,колкото за мен
и легнах в нея усмирен.
Но стана ми студено.
Камъкът изцеждаше
телесната ми топлина.
Очите си затворих.
Прегърнах себе си.
Потънах в тъмнина.
Видях прозорец.
Светлина.
И полетях...
............
Живях преди.
И оцелях дори.
Животът
е това ,
което
ни
се случва
след
смъртта..

събота, 20 март 2010 г.

EДНО ЗАБРАВЕНО ПИСМО




Този разказ е част от състезанието BLOG CHALLENGE, по инициатива на Пламен Петров от Блогатство а темата в този кръг беше определена от победителя -Бисер Вълов и блогът му http://biservalov.net/ . Ако разказът ви е харесал – поставете коментар отдолу.



ЕДНО ЗАБРАВЕНО ПИСМО


Вили държеше писмото в ръцете си ,безмълвна,с поглед вперен в нищото. Още не можеше да се отърси от шока. Усещаше как сърцето й сякаш щеше да изкочи от гърдите. Не можеше да помръдне ,устата й беше пресъхнала от напрежение. В този момент всичко се завъртя , изведнъж й прилоша и тя се подпря на масата с ръка . Емоцията изригна с всичка сила в нея - вече и да искаше не можеше да я контролира. Тихото сподавено хълцане премина в плач а плачът в жален вой. Сълзите промиваха внезапно настанилата се в гърдите й мъка и капеха,капеха навсякъде . След няколко минути Вили се поуспокои , избърса мокрото си лице и погледна отново писмото . Беше намачкан стар лист от тетрадка от онези , карираните. Буквите бяха избледнели , сякаш да скрият тайната в тях , но пликът на масата издайнически показваше адреса - Вършец, Поделение 34000 , 3 рота, за редник Ивайло Стоянов . Пощенското клеймо отдавна беше избледняло , но годината едва прозираше -1991. Подателят беше ясен - Вили помнеше всяко от писмата , които подписваше на гърба с " Вили ..или ? " Започна да препрочита писмото:
"Здравей , Иво ! Случва се нещо за което не мога да ти пиша! Моля те , опитай се да ме разбереш ! ! Иска ми се да беше по-лесно, да можех да ти обясня защо трябва да мълча ! Само да можехме да се видим! Не губи вяра ! Ще ти пиша и ще ти обясня всичко съвсем скоро ! ОБИЧАМ ТЕ , МНОГО !!! МНОГО !!! Когато разбера новия ни адрес веднага ще ти пиша! Не се тревожи! "
Очите на Вили отново се напълниха със сълзи . Ако знаеше , ах , само ако знаеше какво й готвеше животът !
..................................................................................................................................

Същата вечер Вили и семейството й прекосиха границата през Сърбия и никой не ги видя повече... Хората говореха ,че са избягали защото не им била чиста работата , но Вили помнеше как баща й се опитваше да създаде спокоен пристан за нея и майка й в онези бедни, размирни времена на зараждащата се демокрация и обезверен реши да рискува всичко зад граница. Риск , който си заслужаваше - скоро успяха да се прехвърлят в Германия , а оттам в Австрия. Риск , който им даде нов живот и удобства , но който Вили скъпо заплати...Спомените й се стрелкаха в главата - скоро след като се установиха тя пишеше писма , от жарки по -жарки , думите горяха по новите лъскави листове , но отговор така и не получи. А отговорът , този , който толкова чакаше през всичките тези години бе стоял безмълвен тук , в това забравено писмо . То не бе успяло да изпълни единствената си мисия - от пощата го бяха върнали 2 дни по-късно и предали на съседите - нямало залепени от новите марки.......

Иво също го нямаше - съкрушен от внезапната раздяла , той не продумал и се затворил в мъката си. След седмица се уволнил и заминал без да се сбогува..

Вили стисна писмото и вдигна глава . Огледа невиждащо стаята. Тишината сякаш бе мъртвешка. Тя взе палтото си , излезе навън и се запъти обратно към колата а писмото остана да лежи на масата като протегната сгърчена ръка...