Нека да е лято ( или историята за розовия храст)

Този разказ е част от състезанието BLOG CHALLENGE, по инициатива на Пламен Петров от Блогатство http://blogatstvo.com/ а темата в този кръг беше определена от повторния победител - Нина Николаева и блогът й http://nikolaewa.blogspot.com/. Критериите за победа са брой коментари към публикацията- коментарите на автора и анонимните коментари не се броят.

Твърде често се случват чудни и смешни неща , дето не са за вярване. Искам сега да ви разкажа една такава история, която се случила през едно топло лято.
Една девица си отглеждала хубава градинка с билки и подправки. Девойката била засадила и розов храст , израсъл толкова висок , гъст и разперен ,че сянката му можела да предпази от слънцето 12 рицари. Тъкмо под този храст растели най-скъпоценните билки и треви . От тях и от розите на този храст девицата приготвяла всевъзможни есенции , с които поддържала хубостта си. Всяка сутрин милата хубавица отивала в градинката и се напръсквала с розова есенция.
Всички знаят , че някои билки са чудотворни. Има такива , дето връщат на немия говора , ако той ги пъхне между устните си .Това особено въздействие опознала и девицата - под чудотворното влияние на една билка Срамницата й неочаквано продумала:
- Цялото си тяло поддържате грижовно и старателно , само мен ме пренебрегвате най -грубо!
Госпожицата погледнала смаяна надолу и казала на дръзкото нещице:
- Теб пък никога не съм те чувала да говориш! Как така изведнъж се разприказва?!
Срамницата отвърнала:
- Една билка , която се пъхна между устните ми , ме дари с възможността най -сетне да ви кажа всичко ,което ме вълнува. Не ми обръщате внимание а в действителност Вас ви ухажват единствено заради мен. И какво ми е признанието? Вие само се чудите как да ме скриете от очите на хората и ме забулвате със всякакви грозни , ленени парцали!
Госпожицата ядосано рекла:
-Охоооо! Щом ме хулиш така - край на приятелството ни! Има да съжаляваш ! Хайде да видим кого предпочитат мъжете - теб или мен !
Разделили се двете. Девицата отдавна била ухажвана от един студент , който страстно се домогвал до любовта й. Девицата решила да му се отдаде за да разбере кое всъщност е главното -цъвтящата й младежка красота или онова нещице. Но щом студентът установил , че между бедрата й няма нищо , той не скрил разочарованието си от другите. Така се разчуло навсякъде за липсващата съставка на женствеността. Почнали да я сочат с пръст и да викат :
- Гледайте ,там върви без-Срамницата!
Навсякъде се отнасяли към нея с обидно пренебрежение и госпожицата била сломена.
Но трябва да научите и какво се случило в това време със срамницата й . Където и да се появявала с нея се отнасяли зле и търпяла разочарование. Най -накрая и двете не издържали и пожелали отново да се съберат .Всяка отишла на мястото , където се били разделили. С една дума хубавицата най-сетне си възвърнала нещицето.
Тогава обаче тя извикала най - видния ерген и му казала:
-Помогни ми със съвет. Нещицето ми беше избягало. Сега пак си го имам , но какво да сторя та всички мъже да научат ?
Ето и съвета , който ергенът приложил - който има жена ,трябва непрекъснато да забива нещицето й за да не се разбягат двете. Не го ли прави , няма да прокопса в любовта.

(По мотиви от Старонемски Декамерон)