Дните , подобно на дините са непредсказуеми.Няма гаранция какви ще са отвътре , докато не ги започнеш.
Сещам се и за друга прилика - и в най- хубавата диня има семки , както и в най- хубавите дни има малко тъга...
Един приятел обича да казва ,че самовнушението е голяма работа. Винаги съм го вярвала- мислите привличат... себе си.
"Навивали ли сте " биологичният си часовник" с думите " Утре задължително трябва да стана в 7" и да се събудите секунди преди да ви звънне алармата ?!
"Самонавиването" изглежда действа в много от случаите , когато очаквам новия ден и въпреки всичко изненади не липсват, като при дините...
Може би е въпрос на интуиция, овулация, или пък астрология от хороскопите ...
По - вероятно това да е самовнушение , често дълбоко подтиснато от желание , стремеж , копнеж и други тем подобни очаквания...
Ето защо мисля ,че сутрините особено силно подсказват какво ще се случи през деня. За щастие в повечето случаи сутрините са приятни. Имам си даже "каталог" - един вид дни , групирани в своето разнообразие:
№1. Еднообразни дни
Има дни в които нищо не се случва- сутринта е вяла като сутрешен блок по телевизиите. Обикновено това предвещава скучен ден и никакъв опит за съживяване не действа , всъщност понякога липсва и опит.
№2.Непредсказуеми дни
Това са дните ,които се появяват на хоризонта рядко , но обикновено ги помня дълго. Не със нещо специално а просто с атмосферата , която носят със себе си. Това са дни ,в които отварям очи и знам ,че нещо ще се случи , че денят ще бъде интересен . Понякога такива дни се израждат в поредните гореспоменати еднообразни дни , поради простата причина ,че някъде по трасето забравям за сутрешното си усещане. Друг път обаче нещата просто излизат извън контрол. Разнообразието ми идва твърде много и очаквам с нетърпение следващия ден. Някакси си вярвам ,че след скучни дни идват непредсказуеми и вайс върса. Но нищо не може да се сравни с
№3:Късметлийски дни
Това са дните в които сутрините са свежи , всички са в емоционална нирвана със себе си и околният свят. Най - интересното на тези дни е , че каквито и трудности да срещам те се решават от самосебе си и всичките очаквани спънки и препятствия просто се самоизключват ( в непредсказуемите дни се самонастаняват за да ни карат после да твърдим ,че нищо не е случайно... )
В късметлийските дни ми е хубаво и това естествено са любимите ми дни, но и те се редуват с
№ 4 Тъжни дни
( когато всичко е закономерно тъжно , незнам , може да е от атмосферното налягане или подреждането на планетите) .
№ 5 Грозни дни
( когато всичко живо ,което срещам по пътя си е подчертано грозно , хората придобиват животински черти и мога дори да ги оприлича с някое животно).
№6 са Приказливите дни
- тук говоря и не спирам и има още много какво да кажа стига да се намерят слушатели . Тези дни ми правят сметката за телефона ,тези дни ме изтощават най- много защото да говориш с много хора си има своите... да ги наречем неудобства да изказваш мнение различно от това на събеседника. В тези дни се сприятелявам най- лесно , най -лесно осъществявам контакт и няма табу , за разлика от
№7-
Мълчаливите дни , когато знам ,че каквото и да знам , не е повод, тема и не си струва да започвам дълъг и смислен разговор защото каквото и да кажа може и да тежи като камък (тези дни колко бели са ми направили не е истина просто).
№ 8 - Дните на Козирога
( улавям се ,че по навик обръщам внимание на дати и числа ,които сами или в сбор правят 4 или 8 и то само защото преди години четох , че това са числата на зодия Козирог и аз, като човек роден на 17 с произтичащи съвпадения в живота -това си е важно , кой знае , може би е време да пусна един фиш , ей така , но в Късметлийски ден) .
А какъв ден е днес?
Явно е един от Приказливите .
Какъв ще е утрешният?
Утрото ще покаже ...
но със сигурност ще е различен...
the lessons learned are wounds-
mistakes, whose bandage clench,not hug
and troubles come and go today,tomorrow
as if a word is thrown away like stone
mispelt in someone's heart.