the past is chain unwanted,
whose toll bangs all the way out
and all the good
that once had started
is now fatigue too poor in garment..
the change is a cruel master-
who dares to fight the time?
me ? no , that pure white gal
now's grey and sinfully disorted
only to face the next step down.

the lessons learned are wounds-
mistakes, whose bandage clench,not hug
and troubles come and go today,tomorrow
as if a word is thrown away like stone
mispelt in someone's heart.

i face the wall of nothing combined with
guilt, bad aching view of life
the good is running low of somethin'
that used to have a shape and heart.

who's good ? who's bad? who's true ? and wise?
the line is never set for those who stumble
each day, each morning long ,
too late for those who put the sticky masks
and act absurd in life's etude.
sorry-
this must have been strong- scented spam.


......................................................................
does one subscribe to life
at the beginning as if it's ultimate free gift
how come noone has ever told me
discount's deceptive in life's storehouse?!.

the past fulfills its thirsty ego
to push the memories behind
the Now is even meaner-
there's no way out,
there's no way back
............................................................

there's been long lasting fear
on how to overcome that stichy 'me"
and new beginnings add new meres-
the older ones distract what's left in me.

....................................................................
the more i go the less i know
the less i see the less i show
and still i am- too stiff to say
the more i dare the less i care

.............................................................

the past mistakes
can be mistaken for
past examples
undoubtedly
"unsighted"......

...............................................................

познавам самотата-
тъга,протрита от умора,
която тихо ,леко ме оплита -
очите ми приканва да притворя
и да сънувам спомени
в безлунна тъмнина...
кога не съм жадувала така -
да мога да потъна в себе си
да се загубя ,
да нося смисъл ,
да живея,
да търся в мен места,
далечни,нови,необятни,
места с желания,копнежи,
душа , мелодия,съдба....
да има болка-тя лекува,
пречиства ,съществува
за да потъна в тишина,
да вярвам,да се моля
че има смисъл в това ,
да скитам в себе си -сама.

.......................................................................................................................


в нощ като тази
когато оставам сама,
скитам и търся утеха
в среднощната тишина...
даже не искам да страдам-
колко пъти така съм била!
нищо и никого няма
да върна-
за какво е всичко това?!
как и кога те намерих?
как те изгубих?...тъга...
тя се прокрадва в мрака-
моята невъзмутима тъга.
и аз съм немирна и мирна
каквато винаги съм била...
само понякога
искам да съм сама,
вятъра да обърна
и да превърна грешките си в добрина...
в нощ като тази.......

..............................................................................................................................................................