Жив съм !

Това стихотворение е част от състезанието BLOG CHALLENGE, по инициатива на Пламен Петров от Блогатство "http://blogatstvo.com"> а темата в този кръг беше определена от победителя - Нина Николаева и блогът й http://nikolaewa.blogspot.com/2010/03/blog-challenge-10_27.html Нейното предложение е "Жив(а) съм". Критериите за победа са:
Брой коментари към публикацията- коментарите на автора и анонимните коментари не се броят.


ЖИВ СЪМ !

( " Не очаквайте прекалено много от края на света ." Лец )

Жив в последния ден на света.
Господи! Сам! Да, повтарях на себе си : сам!
Светът след вас потръпна цял
и мигом спря да съществува....
такъв , какъвто беше.
Не помня нищо.Грохот само..
Сега в отломки,пръст и студ
аз оживях.
Изправих се.Бях жив. Но сам.
Изпитах страх.Огромен страх.
Огледах се.
Извиках.
Повдигнах се на пръсти,
опрях нозете си в пръстта,
но всичко беше тихо,
цареше мрачна пустота.
Сърцето си усещах бясно да тупти
а ударите му
разклащаха ме цял и вече знаех
какво е да очакваш Края...
Ноктите ми се изпълниха с
пръст-твърда ,много твърда,
каменисто черна
и пот и кръв
и мъка и сълзи
обливаха сърцето ми
и нокти нямах
и длани и мечти
и слънце нямах,
тишината в мен пищи,
щях да се откажа,
но дълбаех, плачех и копаех
защото жив бях
ала бе напразно...
Направих дупка,колкото за мен
и легнах в нея усмирен.
Но стана ми студено.
Камъкът изцеждаше
телесната ми топлина.
Очите си затворих.
Прегърнах себе си.
Потънах в тъмнина.
Видях прозорец.
Светлина.
И полетях...
............
Живях преди.
И оцелях дори.
Животът
е това ,
което
ни
се случва
след
смъртта..