EДНО ЗАБРАВЕНО ПИСМО

Този разказ е част от състезанието BLOG CHALLENGE, по инициатива на Пламен Петров от Блогатство а темата в този кръг беше определена от победителя -Бисер Вълов и блогът му http://biservalov.net/ . Ако разказът ви е харесал – поставете коментар отдолу.



ЕДНО ЗАБРАВЕНО ПИСМО


Вили държеше писмото в ръцете си ,безмълвна,с поглед вперен в нищото. Още не можеше да се отърси от шока. Усещаше как сърцето й сякаш щеше да изкочи от гърдите. Не можеше да помръдне ,устата й беше пресъхнала от напрежение. В този момент всичко се завъртя , изведнъж й прилоша и тя се подпря на масата с ръка . Емоцията изригна с всичка сила в нея - вече и да искаше не можеше да я контролира. Тихото сподавено хълцане премина в плач а плачът в жален вой. Сълзите промиваха внезапно настанилата се в гърдите й мъка и капеха,капеха навсякъде . След няколко минути Вили се поуспокои , избърса мокрото си лице и погледна отново писмото . Беше намачкан стар лист от тетрадка от онези , карираните. Буквите бяха избледнели , сякаш да скрият тайната в тях , но пликът на масата издайнически показваше адреса - Вършец, Поделение 34000 , 3 рота, за редник Ивайло Стоянов . Пощенското клеймо отдавна беше избледняло , но годината едва прозираше -1991. Подателят беше ясен - Вили помнеше всяко от писмата , които подписваше на гърба с " Вили ..или ? " Започна да препрочита писмото:
"Здравей , Иво ! Случва се нещо за което не мога да ти пиша! Моля те , опитай се да ме разбереш ! ! Иска ми се да беше по-лесно, да можех да ти обясня защо трябва да мълча ! Само да можехме да се видим! Не губи вяра ! Ще ти пиша и ще ти обясня всичко съвсем скоро ! ОБИЧАМ ТЕ , МНОГО !!! МНОГО !!! Когато разбера новия ни адрес веднага ще ти пиша! Не се тревожи! "
Очите на Вили отново се напълниха със сълзи . Ако знаеше , ах , само ако знаеше какво й готвеше животът !
..................................................................................................................................

Същата вечер Вили и семейството й прекосиха границата през Сърбия и никой не ги видя повече... Хората говореха ,че са избягали защото не им била чиста работата , но Вили помнеше как баща й се опитваше да създаде спокоен пристан за нея и майка й в онези бедни, размирни времена на зараждащата се демокрация и обезверен реши да рискува всичко зад граница. Риск , който си заслужаваше - скоро успяха да се прехвърлят в Германия , а оттам в Австрия. Риск , който им даде нов живот и удобства , но който Вили скъпо заплати...Спомените й се стрелкаха в главата - скоро след като се установиха тя пишеше писма , от жарки по -жарки , думите горяха по новите лъскави листове , но отговор така и не получи. А отговорът , този , който толкова чакаше през всичките тези години бе стоял безмълвен тук , в това забравено писмо . То не бе успяло да изпълни единствената си мисия - от пощата го бяха върнали 2 дни по-късно и предали на съседите - нямало залепени от новите марки.......

Иво също го нямаше - съкрушен от внезапната раздяла , той не продумал и се затворил в мъката си. След седмица се уволнил и заминал без да се сбогува..

Вили стисна писмото и вдигна глава . Огледа невиждащо стаята. Тишината сякаш бе мъртвешка. Тя взе палтото си , излезе навън и се запъти обратно към колата а писмото остана да лежи на масата като протегната сгърчена ръка...